Методи за избелване

Убедена съм, че здравите и добре подредени и блестящи зъби, карат хората да се усмихват по-често, а днес красивата усмивка е много важна за общуването.

Избелването всъщност е доста приятна процедура, широко разпространена в Европа и Америка. Важното е, че вече е достъпна и у нас. Препоръчвам я на всички, които искат да имат ослепителна холивудска усмивка.

Има два основни вида избелващи процедури.

Професионалната се извършва в стоматологичен кабинет, а домашното избелване пациентите правят сами у дома, под наблюдението и препоръката на стоматолога. Активната съставка обаче е сходна при всички методи, тя е на базата на пероксидни съединения, които в активна форма отделят свободен кислород. Той от своя страна избелва зъбите и не влияе на здравината на емайла. Процедурата може да се извършва от всички пациенти, няма противопоказания. Единствено препоръчвам на бременните жени да я отложат за след раждането.

Препоръчително е стоматологът да назначи определен вид избелваща процедура след обстоен преглед, като се съобрази със състоянието на зъбите на пациента. Ако има изразена чувствителност, се препоръчва използването на пасти за чувствителни зъби седмица преди избелването, също така се съобразява и процентът на избелващия гел. Ако има кариеси или клиновидни дефекти, те трябва да се лекуват преди процедурата. Ако е необходима смяна на пломби във видимата част на усмивката, хубаво е цветът да се определи след това.

Механизъм на избелване

Преди около 100 години Harlan за първи път използва водородният пероксид като средство за избелване на зъби (Zaragoza 1984). Оттогава тази техника е развита до клинично тествани системи, които водят до значително подобряване на естетическия изглед с минимални странични ефекти (Goldstein 1997). Модерните техники за витално избелване с пероксидни гелове посредством запазващи формата си шини се основават на изследването на Haywood & Heymann 1989 от края на 80-те години.

Химически механизми на избелването

Принципът на действие на избелителите на база пероксид се основава на окисление на цветните органични компоненти, които се образуват и отлагат във и върху зъбите с течение на времето (Goldstein & Garber 1995).
Оцветяванията произтичат както от хромогените в компонентите на хранителните вещества и/или тютюна, така и от хромогени, които с увеличаване на възрастта се образуват в органичните матрици на емайла респективно дентина (Nathoo 1997). Оптическата причина за тези нежелани промени в цвета е абсорбацията на светлина от ненаситените химични двойни връзки в хромогена. Тези ненаситени електрон-донорни двойни връзки –С=С– са особено нестабилни спрямо пероксидите и под тяхно въздействие се разпадат до алкохоли, карбоксилови киселини и при екстремни условия от там до въглероден двуокис и вода, като успоредно с това се губи усещането за цвят. Важно е да се знае, че този реакционен механизъм на пероксидите не нанася вреди (деминерализация, ецване и др.) на емайла, респективно дентина.